Начало


 


ЧОВЕКЪТ НА ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ

Ангел Сотиров

            И той е известен с няколко имена. Роден е в Чирпан и се казва Петър Мешов, но в софийския институт за слепи небрежните шопи го записват като Петър Мишев и завинаги го лишават от емблематичното му фамилно име. Сега при запознанства се представя като Петър Петров. А сред пионерите на стартиралото през януари 1956 г. пловдивско предприятие на слепите се знае като човека на Вълко Червенков.
            Петър Гьоргев, така пък го знаят неговите съученици, завършва през лятото на 1955 година варненското училище за слепи „Георги Димитров”. И е обзет от съвсем основателна тревога. Какво ще прави по-нататък? Повечето от неговите виждащи връстници продължават обучението си в гимназии и професионални училища. Други, макар и непълнолетни, започват работа. А той??? Шестнайсетгодишният Пешо знае още от училище, че в Пловдив невиждащи хора работят като кошничари в промкомбинат „Шипка”. И прави енергични постъпки за работа в това предприятие. Но, уви, следват категорични откази.
            Дълбоко отчаян, в края на лятото Петьо решава да се обърне към всевластния и всезнаещ премиер на България Вълко Червенков. Тодор Живков е генерален секретар на компартията втора година, но народа си знае за свой вожд и учител другаря Червенков, него си признава за свой цар и господар, почти за Бог.
            Петьо и негов съсед Илия Илиев съчиняват писмо до великия вожд. И започват да чакат. И о, чудо!!! Само след месец пристига отговор, подписан от В. Велеев, сътрудник на министър-председателя. В него се съобщава, че по поставения въпрос вече се работи. И в началото на януари следващата година пристига второ писмо от канцаларията на българския примиер, пак подписано от В. Велеев, с което се предлага съдействие за работа на чирпанския юноша в предприятията на слепите – в Пловдив, от януари, във Варна, от март. И нашия персонаж предпочита Пловдив.И на 25 януари, четири дни след навършване на 17 години, той започва да плете дамаджани и буркани.
            Веднага се разчува в предприятието, наброяващо не повече от трийсетина души, че момчето от Чирпан е изпратено тук лично от другаря Червенков. И моментално чирпанлийчето го обзавеждат с този суперпрестижен прякор – „Човека на Вълко Червенков”. Макар и много респектиращо, прозвището не е осигурявало някакви предимства и привилегии на своя носител. Напротив, по-често е било повод за шеги и закачки.
            След години Желязко Пеев му разтълкува значението на фамилното име „Мешов”, произлязло от турската дума”меше”, означаваща дъб. Родът на Петър е наименован така, защото неговите претци вероятно са били здрави, яки като дъбове. Петър не предприема никакви стъпки за възстановяване на рядката и много показателна фамилия. Остава си със свръхобикновеното фамилно име „Петров”, срещано под път и над път. Но си запазва едно не съвсем позитивно чувство към прецизността на шопите въобще. И, естествено, една нескрита тъга по толкова индикативното име на техния род. Но закачливите кошничари щедро го компенсират обявявайки го за „човека на Вълко Червенков”.

Юни 2015, Пловдив

 

 

Начало