Начало

ЕДИН НЕУМОРЕН ХОМО ЛУДЕНС...

Ангел Сотиров
снимка Йоана Грудева

      Преди да стане публикуван и четен автор, той има професионалната съдба на велик американски писател. Още от крехката си юношеска възраст е монтажник в Марица-Изток и Чирпан, апаратчик в старозагорския АТЗ. Шест години учителства в родопското село Ерма река и в чирпанското - Найденово, две години е турбо-компресорист в Долината на голямата химия – Девня, три години е електро-монтажник в ПП "Успех" – Варна, запълвайки понякога гърба на сертификационните картони със свои стихчета. Четвърт век масажира гостите на варненските курорти, а в главата му пак се въртят думи в различните стихотворни стъпки. Имало е случаи, когато е помолвал негови пациенти да му запишат поредната продукция на литературната му муза (зрението му вече е доста влошено). Като учител е отличаван със специални награди и звания, ми сподели съпругата му.
      Едва 10-годишен се прави успешно на художник. Опитва се и да стихотворства на тема: "Къкренския гаф на великия Васил Левски". На 14 години негова първомайска поетична творба има доста по-добра съдба – тя е публикувана в училищния стенвестник. И когато Митко минавал покрай дуварната медия, извръщал глава от нея, лицето му пламвало, идвало му да потъне в земята от срам. Може би е предусещал присмехулното отношение към стихотворците на прочутия сократов ученик. На подрастващият поет също му се налага да представи стихотворението си и пред своите съселяни на тържественото им събрание по случай бойния празник на труда. Поетичните му занимания не секват и в гр. Гълъбово, където е на обучение в някакво професионално училище. През 1979 г. негово стихотворение вече намира място и в по-престижни медии – сп. "Художествена самодейност", и по същото време в сп. "Зари". Почти след две десетилетия (1998 г.), най-после тръгва към зажаднелия за поезия български читател и неговата първа книга, "Отново", включваща 24 творби в римувана реч, предимно от жанровете гражданска лирика и сатира. Веднага след публикуването й варненският рок-състав "Ние не можем да свирим" си харесва сатиричното стихотворение "Внимателно с боклука" и го прави текст на своя песен, превърнала се светкавично в техен хит. И така Димитър Грудев е сред тези, за които Платон се произнася твърде двусмислено, да не кажа сякаш не съвсем ласкаво. За древногръцкият философ поетът е "леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено"... Между другото стихотворни творби на Димитър Грудев са превеждани на немски и финландски, разнасяйки поетичната му слава в далечни от България земи. И за малко да пропусна още един куриозен факт – той има сполучливи поетични опити на немски и италиански.
      Преди 12-13 години пробва перото си и в прозаическия жанр. Втурването му и в белетристиката изглежда се дължи не само на приземяващите квалификации на Платон за поетите, но вероятно и на доста категоричното твърдение на поета Любомир Левчев, че "не поезията, а прозата е хлябът наш насущний". Без съмнение, получавайки поредица от литературни награди през последното десетилетие, Димитър Грудев се нарежда сред големите български майстори на късия хумористичен разказ. На Деветия национален конкурс за хумор и сатира Кубрат – 2016, в раздела "Разкази, стихотворения и фейлетони", той отново е лауреат. Макар и да е бронзово отличието, позицията е много престижна, защото моя високо-одарен персонаж тук отново мери оригинални инвенции и творчески умения със своите събратя по перо от цялата страна. Пак в Кубрат, и в същия раздел, преди осем години високо-компетентното жури без никакво колебание му отрежда сребърната позиция. Любопитното е може би, че при четири негови участия в този национален конкурс, той два пъти попада в призовата тройка. Да не забравяме също, че през 2015 г. пък в Каспичан, на международния конкурс "Майстори на шеговития къс разказ" с творбата си "Щастливец" той се окичва със сребърното отличие. Надали е случайно, че негови произведения всеки месец звучат и по програма "Христо Ботев" на БНР. И без да е особено комерсиален, и от там той сигурно си прибира "тлъсти" хонорарчета.
      През 2012 и 2013 година в литературния проект "Пощенска кутия за приказки" по зададена тема със свои творби под псевдонима граф дьо Гро, Димитър Грудев попада веднъж в десятката, а едната година безапелационно е в тройката на супермайсторите за този жанр. Едно от журитата се оглавява от всеизвестния писател и политик Любен Дилов – Младши. Приказката "Полет в нощта" на Димитър Грудев се чете от популярната певица Мария Илиева. Текстът му "Научно съобщение" се презентира от не по-малко известната Вики Терзийска.
      Разбира се, той пише също така талантливо и нехумористични къси разкази, т. нар. микроразкази – до 4-5 страници. И доколкото си спомням, първият му разказ от този сорт е със заглавие "Дъжд". Но те сякаш досега не са бивали обект на високопрестижни национални награди. По голямата част от разказите на Димитър Грудев са публикувани в списанията "Зари" и "Звук и светлина", във в. "Стършел", а шест-седем от тях са намерили място и в неговата втора книга"Светла вест" (2008).
      И един любопитен щрих от характера на нашия герой. В началото на 90-те години на миналия век Димитър Грудев, както много други, решава да узнае отношението на страшната Държавна сигурност към неговата особа. И чрез близък на брата си от специалните служби научава, че тази институция смята тяхното семейство – двамата братя и сестрата, за "бахчаванджийска" спокойна, бавна вода, с която се напояват зеленчуковите градини. Сиреч,за кротки и безопасни за тоталитарната власт хора. И наистина, той е спокоен, уравновесен, привидно небунтовен човек. А знайно е, че поетът е обречен на вечно опозиционерство...
      Зад всеки успял мъж стояла винаги една жена. Димитър Грудев не прави изключение от това правило. До него и с него плътно стои почти четири десетилетия неговата съпруга Шами (Елена). Тя е негова муза и опонент, секретарка и асистент, шофьор и таен съветник, главен градинар и старши дизайнер на тяхното фантастично обиталище, готвачка и камериерка. За съжаление, преди седем години Льонката го напуща и се преселва в другия, може би по-добрия свят.
      Димитър Петков Грудев е роден в малкото чирпанско селце Голям дол. Той е изтърсака – третото дете в семейството на позакъснял с женитбата пощенски чиновник и доста по-младата от него веренска мома. Основно образование завършва в родното си село, а гимназия - във вадиножния Чирпан. В дупнишкия учителски институт пък придобива учителска правоспособност по изобразително изкуство и трудово обучение. След време, поради отслабване на зрението е принуден да се преквалифицира И като масажист в софийския институт за здравни кадри. И то с най-високия успех от целия випуск!!!
      На закачките ми относно дупнишките му студентски спомени, Димитър Грудев твърде остроумно ме контрира, че той наистина няма висше, но е получил много свише! Но да напомним на нашия колоритен персонаж библейския стих "комуто е много дадено, от него и много ще се изисква".
      Съвсем изненадващо за много негови приятели и почитатели, на 10 февруари следобед голямдолецът граф дьо Гро започва отброяването на своето осмо десетилетие. Освен като автор на текстове в мерена и немерена реч, човек със завидно чувство за хумор и самоирония, го познаваме и като вдъхновен рецитатор на чужди и свои стихове, активен спортист, запален планинар и отявлен почитател на пешеходния туризъм. И най-вече като неизтощим хомо луденс! Да, истински хомо луденс, който никога не се уморява да се шегува и забавлява. Впрочем, да информирам читателите, че вече 37 години литературни продукти на винаги екзалтирания Димитър Грудев можем да срещнем по страниците на списание "Зари".
      Кръглите годишнини обикновено са повод за равносметки.
      На везните се слагат желаното и постигнатото. Макар и автор само на две книги и съавтор на две прекрасни дъщери – Йоана и Петя, Митко Грудев има сериозни основания да бъде силно удовлетворен от постигнатото досега в живота. Да му пожелаем през новото десетилетие крепко здраве, по-обилна съчинителска продукция, много публикации, атрактивни хонорари! И разбира се, поне още една литературна книга!!!

Начало