Начало

IN MEMORIAM

И ХУДОЖНИКЪТ НА КЪНИНО НЕ Е ВЕЧЕ СРЕД НАС

Ангел Сотиров

Снимка Стефан Стойчев

      През последните четири-пет години започнахме да се чуваме по телефона. Най-често ми звънеше той. Аз му бях сякаш нещо като душеприказчик, нещо и като телефонен шоумен, ако мога така да се изразя. Особено като излезе от бизнесменската си роля нашите телефонни контакти съвсем зачестиха. Чувахме се почти през ден. Изглежда Генко Изворски имаше остра нужда от моя, понякога малко чер хумор, от един по-ведър поглед към нашата действителност, от моята морална подкрепа. С помощта на мои колеги успях през май 2011 и през юни 2012 година да уредя негови много успешни гостувания в нашия град и среща с пловдивски почитатели на неговото белетристично творчество. Разбира се, той също се опитваше да ми помага в моите съчинителски занимания със ценни съвети и с неголеми спонсорски жестове.

Генко Изворски

      И ето как протече една от тези незабравими срещи на пловдивски терен. На 28 юни 2012 година в клуба на регионалната организация на Съюза на слепите в България (ССБ) почитатели на художественото слово се срещнаха с шуменския невиждащ писател Генко Илиев Изворски.  Творецът-прозаик представи най-новата си книга „Големия сняг”. Тя съдържа пет разказа и една новела, от която Генко Изворски,  прочете откъси от въпросната книга. Читателите на творчеството на несъмнено талантливия белетрист го обсипаха с въпроси и добри думи за неговата литературна продукция. На моменти дори дискусията изглеждаше като ускорен курс за творческо писане. Маститият книгописец почти изповедно разкри пред своите слушатели и някои секрети на писателската професия. Редакторът на сп. „Звук и светлина” Снежанка Кирчева за малко да затрудни госта ни с въпроса си, как той измисля собствените имена на персонажите от нежния пол. А поетът Здравко Лекишев със своите остроумни въпроси и забележки към фамозния промотент допринасяше силно за непринудената и ведра атмосфера на срещата. Пловдивските фенове на Генко Изворски му пожелаха и други нови книги, и пак да ги промотира пред тях. Нашия гост даже разказа накратко и за няколкото нови романа, върху които работи под пълна пара в момента.  Според поетът и директор на Издателство „Български писател” Гриша Трифонов, взискателен редактор на трите последни книги на Генко Изворски, уж имало в последно време голям глад за романи и той неуморно динамизирал романописеца. Георги Генов и Джеватин Мустафа пък препоръчаха горещо на Генко Изворски неговите четири книги непременно да бъдат качени на www.alteraforum.net и също в електронната библиотека на Националното читалище на слепите „Луи Брайл1928”, за да бъдат тези книги още по-достъпни за своите потенциални читатели. На път е сякаш да се срине и поредния мит за “карантината” над литератора-опозиционер в средите на ССБ.Освен със своята художествена реч, писателят почерпи присъстващите със страхотна  ябълкова ракия (негово производство) и шуменско пиво. Времето течеше бързо и неусетно и никой не разбра как се изнизаха 235-те минути в компанията на тази толкова достъпна знаменитост. Участниците в литературната среща се разотидоха по домовете си и по своите работни места заредени с много положителна енергия и обогатени с известни знания за тънкостите и триковете на писателския занаят.

      Кандидат-класикът, както понякога Генко Изворски самоиронично се характеризира, е роден в София на 3 юли 1949 година, но цели 13 години живее в шуменските села Салманово и Дибич, където работи неговия баща. Именно село Салманово е прототип на село  Кънино, което често срещаме в неговите творби.  Генко Изворски завършва основното си образование в село Дибич, а средното – в шуменския механотехникум „Христо Ботев”. Той е възпитаник и на Шуменския висш педагогически институт, в който завършва като редовен студент доста успешно специалността българска филология. На 20 години Генко загубва зрение в резултат на злополука при едно ловджийско състезание. Вече напълно сляп той започва работа в шуменското специално предприятие на ССБ като обикновен синеблуз работник с висше филологическо образование, а само след една година е избран за платен председател на Заводската организация на ССБ в това предприятие. Повече от 15 години (1996-2011) е управител на същото предприятие. Литературните дарби на председателя Изворски са забелязани от поета Георги Братанов, тогава главен редактор на сп. „Зари”, който го насърчава в неговите белетристични опити – съчиняване на очерци и разкази. И  почти шест години Генко Изворски е пълноправен и умерено продуктивен член на Съюза на българските писатели. От началото на 2012 година художникът на село Кънино е вече независим интелектуалец на свободна практика и като че ли изцяло се отдава на литературните си занимания. Може би и в България писането на книги за повече хора ще се превърне също в добър бизнес. Знайно е, че сега за много хора това занимание у нас е хоби или някаква психотерапия.

      За някои от читателите на сп. „Зари” вероятно ще бъде полезно да получат информация за книгите на  талантливия съчинител на прозаически текстове Генко Изворски. И да припомня на всички , че за големият наш поет Любомир Левчев тъкмо „прозата е хляба наш насущний”. Да прощават пишещите в мерена реч, но и древногръцкият философ Платон не се изказва за тях сякаш съвсем ласкаво, твърдейки доста сериозно, че поетът е „леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено”. За щастие, Генко Изворски е отявлен прозаик и никога не е писал и грам стихове. И така, през 2000 година се появява на бял свят първата негова книга– романът „Манастирът”. След осем години е издадена и книгата му „Мъжка импресия” (сборник с разкази), а на следващата година във връзка със своята 60-годишнина той си подарява третата книга „Закъсняла пролет” – пак сборник с разкази. „Големият сняг” (2011) е четвъртата му книга. Ако перифразираме думите на великия Никола Вапцаров, Генко изворски изглежда е най-добрия литератор сред бизнесмените, и най-добрия предприемач сред писателите.Книгите на писателя без зрение се предлагат в най-голямата в България верига книжарници „Пингвините”. Освен на хартиен носител и четирите книги на Генко Изворски веднага се издават от ССБ и в аудио версия и могат с малко повече късмет да се намерят във всички фоно библиотеки на ССБ и техните филиали.

      Над четвърт век Генко Изворски е член на Централния съвет, впоследствие Общо събрание на ССБ. А цели три мандата (1998-2011) той е член на Управителния съвет на ССБ. Дори пет месеца и пет дни е член на прословутият „Регентски”  (Консултативен) съвет заедно с Живка Павлова и Васил Долапчиев, надзираващ строго и съвсем изкъсо председателството на артистичния Владислав Кацарски в периода 18-и февруари 1999 до 23-и юли същата година.

      „Не зная дали е до възпитание или до генетика”, колебае се приятелят на Генко Изворски Методи Андонов от Варна, но той беше сякаш изтъкан от доброта и толерантност. Същият варненец  в наши телефонни разговори многократно го е характеризирал като „Душко Добродушков”. За Генко съм писал не само похвални, но понякога и не съвсем премерени бъзикарски текстове. И разбира се, с типичното Генково великодушие, той ги минаваше метър  тези, изглежда не винаги уместни сатирични изблици по отношение на неговата бизнесменско-писателска особа. И като всички по-талантливи хора, той почти винаги ни се струваше доста особен, да не кажа твърде странен човек.

      За разлика от повечето си събратя по перо г-н Генко Изворски си остана с един единствен брак, сключен в 1975 година с Иванка Йовкова от Бузовград, Казанлъшко. Тя е неговия частен шофьор и частна секретарка, перфектна готвачка скромна хигиенистка и предана икономка на любимите им семейни гнезда в Дибич и Шумен. С нея отглеждат двама прекрасни сина – Илия и Виктор.

      След недълго, но доста тежко боледуване, на 16-и август, само 44 дни след своя 65-и полуюбилей,  писателят Генко изворски се пресели окончателно в по-добрия свят. Вторият му роман с работно заглавие „Подвижни пясъци” (петата му евентуална книга), е почти готов за печат и в съвсем близко бъдеще ще зарадва четящата  публика у нас.

      Погребението на Генко Изворски се извършва в Шумен по гражданския ритуал на 18-и август. Освен най-близките роднини и приятели, в погребалната церемония участват много бивши и всички сега работещи в шуменското специално предприятие на ССБ начело с управителя инж. Георги Георгиев, а също и доста жители на село Дибич. Централата на ССБ се представя от Емил Узунов – председателят на съюзния ЦКС и от Роза Янчева – главният неин счетоводител.

      Генко Изворски ще остане и занапред сред нас със своите книги, с ролите си на всеотдаен организационен работник и неподражаем предприемач, с неговото изумително добродушие и с художническата му свръхчувствителност.

 
Начало