Начало

НИКОЙ ЛИ НЕ Е ПРОРОК СРЕД СВОИТЕ?

Ангел Сотиров

    Всеизвестното твърдение на Исус, че „никой пророк не е без почит, освен в своя дом и в своята родина” сякаш е в пълна сила и за съдбата на този писател и поет. Още в 1924 година томче с негови литературни творби се издава в Япония. След десет години и в Китай се появява негова литературна книга. Отново в Япония, през 1959 г. са издадени три тома с негови съчинения. До тогава в Русия, неговата родина, не е отпечатана нито една книга, нито една страница, представящи неговите литературни писания.

     В японската енциклопедия името на Василий Ерошенко е заедно с имената на световно известни писатели и дейци на културата. В „Большая советская енциклопедия” нито една дума за него… Вероятно е съвсем нормално дългото съветско мълчание, защото Василий Ерошенко пише своите приказки, разкази, балади, легенди, драми и стихове само на японски и на есперанто.Може би съветските експерти са се нуждаели от известна времева дистанция за да могат адекватно да преценят истинската стойност на творбите, създадени от необичайно талантливия невиждащ, не на неговите родни езици – руски и украински. Китайски и японски извори без колебание твърдят, че Василий Ерошенко е украинец. Също и според украински иследователи неуморния турист без съмнение по рождение е двуезичен. Наистина, в неговото родно село Обуховка(Белгородска област) живеят едни до други руси и украинци. Също е истина, че неговото фамилно име е типично украинско, но има много руси с украински фамилни имена...

    Изглежда на съветските власти никак не се е харесвал неговия есперантски космополитизъм, литературния му символизъм и романтизъм. Те без съмнение никога не са могли да забравят и неговите младежки симпатии към анархизма и бахаизма. Съветските специални служби са си имали и своите солидни основания да пращат на заточение свръхталантливия другомислещ в Чукотка, Тукмения и Узбекистан, далеч от Москва. Изглежда и поради неговата пълна слепота, тези служби са изключително толерантни към японския поет Василий Ерошенко унищожавайки по-голямата част от неговите рускоезични ръкописи, като самия него са оставили жив...
        В есперантската уикипедия пише, че Василий Ерошенко е писател, лингвист, педагог… Във въпросната статия за него е отбелязано, че той е и поет, пътешественик, музикант и убеден есперантист.

    Равносметката на неуморния сляп пътешественик Василий Яковлевич Ерошенко е два континента(Европа и Азия) и 11 страни, които е посетил в продължение на 11 години, и то винаги без придружител. Навсякъде зрително затрудненият полиглот пропангандира и преподава есперанто на слепи и виждащи. Япония е първата азиатска държава, която Василий посещава, на японски той прави и първите си литературни опити, японски списания веднага забелязват неговия литературен талант и от раз започват да публикуват негови творби. В Япония той живее най-дълго – 4 години, там той се сприятелява с много политически и културни дейци, най-вече с известния драматург акита Удзяку. В Китай Ерошенко остава само две години. Негов добър приятел, любезен домакин и талантлив преводач е големият китайски писател Лу Син, също и изтъкнат есперантист. Китайските списания също са благосклонни към поета с китара и поместват негови литературни произведения на своите страници. Дори руския гост известно време преподава в пекинския държавен университет есперанто и руска литература.Три години любознателният тифлопедагог пътешества също в Тайланд, Бирма и Индия. Там той също разпостранява и преподава есперанто,помага при обучението на слепите в Тайланд и Бирма. Даровитият етнограф от далечна русия е силно впечатлен от бирманските легенди, някои от които записва, преработва и публикува в японско списание.
    Биографите на Ерошенко твърдят, че той често шеговито се нарича „бродяга”. Ние бихме добавили „зеленозвездна”, защото на гърдите му винаги е блестяла зелена петолъчка, символ на есперанто и есперантизма. Но зеленозвездните пътешествия на притежаващия изобилие от таланти русин започват в Западна Европа, където той остава седем месеца. Шест месеца 22-годишния есперантист е във Великобритания, където интензивно учи английски, от който дотогава не е знаел и една дума. В Германия, Франция и Великобритания, навсякъде Василий е посрещан и приеман от местни есперантисти, които проявяват всеизвестните есперантистки солидарност и гостоприемство. Много ученолюбивият и талантлив музикант е привлечен за есперантската идея от анна Шарапова – преводачка, изтъкнат деец на международното есперантско и вегетарианско движение. Тя кани интелигентния млад цигулар в своите курсове за изучаване на есперанто. Учителката по есперанто мотивира своя отличен курсист да посети Великобритания, зада продължи там своето музикално обучение, и тя му урежда подпомагането на Василий Ерошенко, движещ се на запад като зеленозвездна щафета между есперантистите през цяла Европа. Благодарение най-вече на есперанто, смелият изследовател започва своите продължителни пътешествия, отначало – на запад, и ги продължава впоследствие на изток. Посредством есперанто той се превръща и в изтъкнат полиглот, ползвайки около десет езика.

    Повече от половин век отношението към литературното творчество на Василий Ерошенко в Русия е коренно променено. Вече са превеждани и издавани книги от и занего. Организират се научни и научно-приложни конференции, литературни конкурси по случай на негови годишнини от рождението му. В интернет има много рускоезични линкове,съдържащи обилна информация за Василий Ерошенко. Съществува и добре поддържана страница на руски, посветена на тази световна знаменитост.И като имам предвид току-що упоменатите факти, аз отново се питам: никой ли наистина не е пророк сред своите?

24 февруари 2011, Пловдив