Начало

СЛЕД 30 ГОДИНИ – СРЕЩА С ЧИТАТЕЛИТЕ


Ангел Сотиров
Снимка: Стефан Данчев

            На 13 август 2014 г.,в 10 часа вечерта, девет дни преди да навърши 68 години, най-неочаквано напусна нашия свсят талантливия поет и новелист от Пловдив Здравко Лекишев. Раздели се с нас като стопроцентов праведник, без никакви мъки и болки, само след едно кратко изкашляне. Прекрасна смърт, ми каза развълнувано мой достолепен колега и се зарече най-сериозно, че и той "като Здравко и своя племенник" щял непременно да се пресели в отвъдното по-същия елегантен начин. Дааа, прекрасна смърт, ако смъртта въобще може да бъде прекрасна... За съжаление, петте новели на Здравко, подготвени вече за печат, не успяха докато той беше жив да тръгнат към своите нетърпеливи читатели.

            Най–после, почти 30 години след написването им, през лятото на бавно оттеглящата се година новелите на Здравко Лекишев излязоха в едно книжно тяло със заглавие "Сърцето не е самотен Бог". Щедър спомоществувател на изданието е ССБ. В по-голямата зала на Националния център за рехабилитация на слепи се състоя нейната презентация. Стефка Стойчева, Съпругата на Здравко,откри събитието. Доктор Петър Стайков, написал предговора, брилянтно представи автора и неговата книга. Той подчерта "че един автор преди да се научи да пише за публиката, трябва да се научи да пише за себе си", че Здравко "беше един от нас, но си остана и един от тях". Георги Чернев с много академизъм и артистизъм говори за своя добър приятел и неговата книга. Позволи си и критичната забележка, че в новелите липсва семейството като ценност. Според самопроизвелия се академик, възниквал и въпроса, какво е литература. Той припомни, че според д-р Стайков литературата е човекознание, за граф дьо Гру (Димитър Грудев) литературата е кеф, според барон фон Сотиров литературата, това съм аз, а за Здравко Лекишев тя е пълна чаша мавруд.

            Освен със свое стихотворение, посветено на Здравко, Стефка също ни почерпи с различни вкусни хапки, чаша безалкохолно и по чаша "Мавруд", от личната винотека на нейния любим. Участниците в събитието можеха да получат книгата на хартиен носител и в mp3–формат. Обяви се, че книгата я има и на брайлов шрифт в седем тома, издание на Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928". Записана е и на диск от съюзното студио за говорещи книги и е качена и в Електронната библиотека на читалището на слепите.

            Присъствал съм досега на повече от двайсетина презентации на книги, но тази ме впечатли не само с напитките и останалите вкусотии, но и с пред-рождественската щедрост на организаторите. Всеки един от нас си тръгна с книга на Здравко Лекишев, а някои дори и с две.

Начало